Програмата е твърде натоварена – много автори за прекалено малко време: Къде са слабостите в часовете по литература според учениците?
Промяна в съдържанието на образователните стратегии по български език и литература, както и увеличение на часовете по тези образователни предмети са интензивно коментирани идеи и оферти за просветителни промени. Всяка смяна в образователното наличие е за по-ефективна работа на учениците. Именно по тази причина постоянно е от изгода да се допитаме до самите тях.
Във студиото на " Фокус " , презентация, обобщаваща мненията, желанията и предложенията на учениците от девет столични гимназии показа Серафим Владимиров - студент във факултета по славянски филологии на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
" Първото нещо, което учениците акцентират при анкетата е прекомерно огромната натовареност в програмата – прекомерно доста създатели за прекомерно малко време ", категоричен е Серафим.
Друго, което учениците означават, е това, че образователната стратегия по литература и се струва прекалено наситената с възрожденска литература, която те смятат за повтаряща се.
" Христо Ботев и други, несъмнено Иван Вазов мислят, че са прекомерно показани, прекомерно доста внимание се обръща на цялостното им творчество ", отбелязва Серафим в изследването си.
Като минус на настоящата програма по литература в момента, учащите се означават, че самите те имат бегла визия за проучвания текст.
" Ученето наизуст на еднотипни текстове в жанр интерпретация, преразказ, това мисля, че от дълго време е минало като нещо, което може да развълнува един възпитаник. Усещането за липса на критическо мислене е също един от огромните проблеми в актуалното ни обучение, защото учениците имат мнение, биха желали да го изразят, само че форматът е прекомерно ригиден и той не разрешава изключително свободно мислене ", прибавя Серафим Владимиров.
Един от цитатите откроени в анкетата звучи по този начин:
Западната литература в 9. клас е просто поставена в програмата, само че не наподобява като съществена тематика.
" Като оферти, те биха желали да видят по-голямо показване на непознатата литература, в баланс несъмнено с българската - тя не може нито да измести, нито да размени. Връзките сред литература, архитектура и спектакъл им се виждат също като нещо значимо, с цел да могат да имат по-широка визия по-късно за живота ", отбелязва Серафим.
" Искат подтекст, желаят да усетят, че тези създатели са били живи, че те са били хора и по този метод да се свържат малко по-добре с тях ", категоричен е той.
В програмата по литература се оказва липсват и модерни създатели от 21-ви век. Отбелязват ли това като минус учениците?
" Съвременните създатели са доста четени измежду младите, това ги вълнува. Те имат изключително емфатичен интерес към дамите писателки сега ", споделя Серафим.
" Интересно им е, несъмнено в анкетата единствената българска творба, която беше препоръчана, и това мисля, че е един от огромните дефицити на нашето обучение, беше " Времеубежище “ на Георги Господинов. Т.е. друга българска литература те или не познават, или не са имали достъп до нея ", прибавя той.
" Разбира се останалите им оферти за творби се ориентират по-скоро към англоезичната литература, която те считат за модерна. Но даже в определението им за " модерна “ можем да забележим ясното разграничаване сред това, че един създател от XIX или XX век на актуалния български възпитаник се коства като актуален, което приказва единствено по себе си за потребността от осъвременяване на стратегиите ", разяснява Серафим Владимиров.
" Античната литература и фолклор, като се изключи " Антигона “ би трябвало да кажа по доста забавни и незнайни за мен аргументи, също съставляват значителен проблем за учениците в 8. и 9. клас, защото те са далечни и евентуално им би трябвало още малко време, с цел да узрее в тях концепцията за този величествен блян на античната литература ", прибавя той.
Ето и какви са изводите от изследването на Серафим Владимиров:
Най-голямо е желанието на учениците преди всичко да се допитват до тях, защото учениците към този момент в гимназиален стадий имат задоволителен потенциал да сметнат кое е положително и кое не като литература.
Голямото предпочитание на актуалния възпитаник е текстът да бъде доста по-адаптиран към него в отношение на неговите проблеми, в отношение несъмнено на това, което те назовават " текстът да им приказва “, т.е. те да могат да се разпознават с текстовете, като несъмнено това става през разнообразни жанрове.
В момента е съвременен жанрът на фантастиката, което надлежно има своите доста добре и елементарно забележими корени.
Нещо, което не харесва на учениците е огромната повтаряемост на творби и създатели, които в един миг заживяват прекомерно дълго в програмата.
Във студиото на " Фокус " , презентация, обобщаваща мненията, желанията и предложенията на учениците от девет столични гимназии показа Серафим Владимиров - студент във факултета по славянски филологии на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
" Първото нещо, което учениците акцентират при анкетата е прекомерно огромната натовареност в програмата – прекомерно доста създатели за прекомерно малко време ", категоричен е Серафим.
Друго, което учениците означават, е това, че образователната стратегия по литература и се струва прекалено наситената с възрожденска литература, която те смятат за повтаряща се.
" Христо Ботев и други, несъмнено Иван Вазов мислят, че са прекомерно показани, прекомерно доста внимание се обръща на цялостното им творчество ", отбелязва Серафим в изследването си.
Като минус на настоящата програма по литература в момента, учащите се означават, че самите те имат бегла визия за проучвания текст.
" Ученето наизуст на еднотипни текстове в жанр интерпретация, преразказ, това мисля, че от дълго време е минало като нещо, което може да развълнува един възпитаник. Усещането за липса на критическо мислене е също един от огромните проблеми в актуалното ни обучение, защото учениците имат мнение, биха желали да го изразят, само че форматът е прекомерно ригиден и той не разрешава изключително свободно мислене ", прибавя Серафим Владимиров.
Един от цитатите откроени в анкетата звучи по този начин:
Западната литература в 9. клас е просто поставена в програмата, само че не наподобява като съществена тематика.
" Като оферти, те биха желали да видят по-голямо показване на непознатата литература, в баланс несъмнено с българската - тя не може нито да измести, нито да размени. Връзките сред литература, архитектура и спектакъл им се виждат също като нещо значимо, с цел да могат да имат по-широка визия по-късно за живота ", отбелязва Серафим.
" Искат подтекст, желаят да усетят, че тези създатели са били живи, че те са били хора и по този метод да се свържат малко по-добре с тях ", категоричен е той.
В програмата по литература се оказва липсват и модерни създатели от 21-ви век. Отбелязват ли това като минус учениците?
" Съвременните създатели са доста четени измежду младите, това ги вълнува. Те имат изключително емфатичен интерес към дамите писателки сега ", споделя Серафим.
" Интересно им е, несъмнено в анкетата единствената българска творба, която беше препоръчана, и това мисля, че е един от огромните дефицити на нашето обучение, беше " Времеубежище “ на Георги Господинов. Т.е. друга българска литература те или не познават, или не са имали достъп до нея ", прибавя той.
" Разбира се останалите им оферти за творби се ориентират по-скоро към англоезичната литература, която те считат за модерна. Но даже в определението им за " модерна “ можем да забележим ясното разграничаване сред това, че един създател от XIX или XX век на актуалния български възпитаник се коства като актуален, което приказва единствено по себе си за потребността от осъвременяване на стратегиите ", разяснява Серафим Владимиров.
" Античната литература и фолклор, като се изключи " Антигона “ би трябвало да кажа по доста забавни и незнайни за мен аргументи, също съставляват значителен проблем за учениците в 8. и 9. клас, защото те са далечни и евентуално им би трябвало още малко време, с цел да узрее в тях концепцията за този величествен блян на античната литература ", прибавя той.
Ето и какви са изводите от изследването на Серафим Владимиров:
Най-голямо е желанието на учениците преди всичко да се допитват до тях, защото учениците към този момент в гимназиален стадий имат задоволителен потенциал да сметнат кое е положително и кое не като литература.
Голямото предпочитание на актуалния възпитаник е текстът да бъде доста по-адаптиран към него в отношение на неговите проблеми, в отношение несъмнено на това, което те назовават " текстът да им приказва “, т.е. те да могат да се разпознават с текстовете, като несъмнено това става през разнообразни жанрове.
В момента е съвременен жанрът на фантастиката, което надлежно има своите доста добре и елементарно забележими корени.
Нещо, което не харесва на учениците е огромната повтаряемост на творби и създатели, които в един миг заживяват прекомерно дълго в програмата.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ